Болката в коляното е често срещано оплакване, което засяга хора от всички възрасти. Тя може да е резултат от травма, например разкъсване на връзки или хрущял. Други причини могат да са: остеоартрит (ОА), подагра и инфекции – също могат да причинят болка в коляното. Местоположението и тежестта на болката в коляното могат да варират в зависимост от причината за проблема. Признаците и симптомите, които понякога съпътстват болката, включват подуване и скованост, зачервяване и затопляне при допир, алодиния (усещане за силна болка при безболезнени или слабоболезнени стимули), болка при движение, слабост или нестабилност, ставни шумове като хрущене и скърцане, невъзможност за цялостно разгъване на коляното.
Болката обикновено не е добре локализирана. Пациентът описва генерализирана спонтанна болка в предната част на коляното, може би повече медиално. Пациентите имат походка, при която избягват сгъването на коляното. Следоперативно след смяна на колянна става, артроскопия или друга оперативна интервенция, болката е с характер на невропатична (парене, изтръпване, алодиния), хиперестезия (повишена чувствителност) и/или алодиния, които могат да имитират продължителен регионален синдром на болка.
Въпреки това, пациентите с IPS (инфрапателарна невралгия) често не са в състояние да локализират болката конкретно към медиалното коляно. Невропатичната болка в коляното е важен източник на следоперативен дискомфорт.
Има две стъпки за диагностициране на хронична болка в коляното: консултация с лекар и потенциални образни или лабораторни тестове. Лекарят ще определи кои диагностични лабораторни тестове са необходими, след като се осъществи физикален преглед на коляното ви. Той ще ви помоли да сгънете коляното, за да види дали определени области болят повече. Неговите заключения ще определят кои лабораторни тестове ще са необходими.
Лабораторните или образни изследвания за диагностициране на хронична болка в коляното могат да включват:
– рентген
– кръвни изследвания – лабораторното измерване на възпалителни маркери обикновено е нормално
– ЯМР или CT сканиране, така че лекарят да може да диагностицира и да може да започне подходящото лечение.
Пациентите с остеоартрит на коляното (ОА) прекарват 50% от времето след диагностицирането, получавайки консервативно, нехирургично лечение, тъй като пълната артропластика на коляното обикновено е запазена за пациенти с краен стадий на заболяването поради ограничената продължителност на живота на имплантите и свързани рискове и висока цена на операцията. Най-често срещаните нехирургични интервенции за ОА на колянот включват: физикална терапия, нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), опиоидни аналгетици, вътреставно приложение на кортикостероиди и/или хиалуронова киселина, PRP терапия (инжектиране на богата на тромбоцити плазма). Хирургичните интервенции на свой ред са: възстанояване на предни кръстни връзки, автотрансплантация на сухожилие, смяна на колянна става, могат да облекчат болката в коляното при ОА. Повечето нехирургични или хирургични способи обаче не осигуряват задоволително дългосрочно облекчение на болковият синдром, а някои от тях са свързани със странични ефекти.
Невропатичната следоперативна болка е сериозен проблем за пациентите. Инфрапателарният клон на нервус сафенус (IPBSN) и предният кожен бедрен нерв (AFCN) са сензорни нерви, които инервират предната и долната част на капсулата на коляното, както и кожата над предно-медиалното коляно са основната цел за блокиране и намаляване на болката в коляното.
Kрионевролизата, насочена към сензорните нерви, които инервират коляното, е нова възможност за намаляване на неоперативна и постоперативната болка на коляното. Лечението с крионевролиза (криоаблация) е насочена именно към тези нерви. Криоаблацията е процедура, при която след извършен диагностичен блок поне 24 ч. предварително се замразява увреденият нерв под ехорграфски контрол с Криосонда, прокарана през кожата, като по този начин се прекъсва предаването на болковия импулс. При тази интервенция се нарушава относителната непрекъснатост на аксона и миелиновата му обвивка, но се запазва заобикалящата ендо-,пери- и епиневронална структура, което позволява нормална регенерация и възстановяване на нерва. Процедурата се прави под местна анестезия в амбулаторни условия и не е болезнена.
Пациентът получава облекчаване на болката почти веднага след процедурата, поне за около 1 година, като остава за наблюдение за около 1-2 ч, след което се връща към нормалната си ежедневна активност.
