Периферната невропатия се получава от увреждане на нервите, разположени извън главния и гръбначния мозък. Тя причинява слабост, изтръпване и болка, обикновено в ръцете и краката. Може също да засегне други области и функции на тялото, включително храносмилане, уриниране и кръвообращение.
Периферната нервна система изпраща информация от главния и гръбначния мозък (централната нервна система) до останалата част от тялото. Периферните нерви също изпращат сензорна (болка, допир) информация към централната нервна система. Всеки нерв в периферната система има специфична функция, така че симптомите зависят от вида на засегнатите нерви. Нервите се класифицират като:
- Сетивни нерви – които получават информация като: температура, болка, вибрация или докосване по кожата
- Двигателни нерви – които контролират движението на мускулите
- Автономни нерви – които контролират функции като кръвно налягане, изпотяване, сърдечен ритъм, храносмилане и функцията на пикочния мехур
Признаци и симптоми на периферна невропатия:
- Изтръпване, мравучкане в краката или ръцете
- Остра, пронизваща, пулсираща или пареща болка
- Изключителна чувствителност към докосване
- Болка по време на дейности, които не трябва да причиняват болка, като болка в краката ви, когато ги натоварвате или когато сте завити с одеяло
- Липса на координация и падане
- Мускулна слабост
- Усещате, че носите ръкавици или чорапи
- Парализа, ако са засегнати двигателни нерви
- Ако вегетативните нерви са засегнати, признаците и симптомите могат да включват:
- Топлинна непоносимост
- Прекомерно изпотяване или невъзможност за изпотяване
- Проблеми с червата, пикочния мехур или храносмилането
- Понижаване на кръвното налягане, което причинява световъртеж или замаяност.
Периферната невропатия може да засегне един нерв (мононевропатия) или много нерви (полиневропатия). Синдромът на карпалния тунел е пример за мононевропатия. Повечето хора с периферна невропатия имат полиневропатия.
Причини:
- Автоимунни заболявания – те включват Синдром на Сьогрен, Лупус, Ревматоиден артрит, Синдром на Гилен-Баре, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия и васкулит
- Инфекции – те включват някои вирусни или бактериални инфекции, включително лаймска болест, херпес зостер, вирус на Епщайн-Бар, хепатит B и C, дифтерия и ХИВ.
- Наследствени нарушения – заболявания като болестта на Шаркот-Мари-Тот са наследствени видове невропатия.
- Тумори – ракови (злокачествени) и неракови (доброкачествени) образувания могат да се развият в нервите или да ги притиснат. Също така полиневропатията може да възникне в резултат на някои видове рак, свързани с имунния отговор на тялото. Това са форми на дегенеративно разстройство, наречено паранеопластичен синдром.
- Нарушения на костния мозък – те включват анормален протеин в кръвта (моноклонални гамапатии), форма на рак на костите (миелом), лимфом и рядката болест амилоидоза.
- Други заболявания – те включват бъбречно заболяване, чернодробно заболяване, нарушения на съединителната тъкан и недостатъчно активна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм).
Други причини за невропатии включват:
- Алкохолизъм – лошият диетичен режим на хора, страдащи от алкохолизъм, може да доведе до дефицит на витамини.
- Интоксикация – токсичните вещества включват промишлени химикали и тежки метали като олово и живак.
- Медикаменти – някои лекарства, особено тези използвани за лечение на рак (химиотерапия), могат да причинят периферна невропатия.
- Нараняване или натиск върху нерва – наранявания, като например инциденти с моторни превозни средства, падания или спортни наранявания, могат да разкъсат или увредят периферните нерви. Нервният натиск може да бъде резултат от налагане на гипс или използване на патерици или повтаряне на движение, като например писане.
- Дефицит на витамини – витамините от група В – включително B-1, B-6 и B-12 – витамин Е и ниацин са от решаващо значение за здравето на нервите.
Невропатичната болка може да бъде остра и хронична. Когато са минали повече от три месеца от оплакванията и са изчерпани възможностите на консервативното лечение като
медикаменти и рехабилитация, се преминава към съвремнното и трайно лечение наречено Криоаналгезия. То се осъществява на два етапа:
Диагностичен блок – Това е процедура при която под ехографски контрол се въвежда през предварително дезинфекцирана и обезболена част от кожата тънка игла. Чрез нея се достига до увреденият нерв/нерви и се прави сензорна и моторна електростимулация, след което се инжектира минимално количество локален анестетик. Изчаква се 24 часа и ако пациентът е имал 50% облекчение на болката се преминава на 2 етап.
Криоаналгезия – Представлява амбулаторна процедура, при която се вкарва тънка игла (криосонда) под ехографски контрол през обезболена част от кожата в близост до увреденият нерв/нерви. Криосондата позволява да се замрази до -70 градуса предпазнатаnобвивка на засегнатият нерв без той самият да се унищожава. По този начин се прекъсва предаването на болка до мозъка в продължение на една година.
Двете процедури не са болезнени и не оставят белези по кожата. Това е иновативен и доказан метод на дълготрайно лечение на невропатична хронична болка от всякакъв тип. При това лечение не се налага болничен престой и не се нарушава ежедневният ритъм на човек.
